"О, Боже! "Така бих нарекла моята 2024-та година. Каква година само! Преминах през онова вътрешно сътресение, което разлюлява душата ти. Порастнах. Приех добротата си. Приех себе си. Знам, че съвестните хора не са за този свят и често биват прецакани , но аз съм окей с това. Добре съм с това, че съм и амбициозна може би свръх-амбициозна. Добре съм с
това, че се научих да регулирам емоциите си, поведението си, мислите си. Научих се да различавам фалшивото от истинското. Научих се да избирам мъдро хората около мен. Научих се да не отварям на всеки дума за себе си. Придобих смелост! Разделих се с много хора, които показаха истинското си лице. Започнах да се боря за мечтите си. Смених средата, която не ми харесваше. Определено 2024-та беше годината на действието. Записах се да уча в университет, в който никой не предполагаше, че точно там ще отида. Посетих безброй места и събития с единственото желание да срещна нови хора в живота ми. Научих се или все още се уча да поставям граници. Разбрах, че поставянето на граници не означава непременно да се разделяш с хората. Разбрах също, че да имаш край теб неосъзнати хора е най-голямото наказание, което може да те сполети. Та дори да съм неизгодна за този свят, неудобна за други хора, впечетляваща за едни всъщност най-важното е човек да знае стойността си, нали ? Моята вече я знам и нямам съмнения в способността си да се справя със следващите битки , както и да посрещна хубавите моменти с най-голямата прегръдка, която съществува на света. И нека 2025-та година бъде: "Чудо"!
Равносметки или време е за вътрешното огледало... За какво мечтаеш ? Когато затвориш очи и после като ги отвориш продължаваш да се усмихваш. В тези моменти са твоите отговори. Не е нужно никъде да ги търсиш извън себе си, а вътре в теб. Аз още от гимназията знаех, че искам да бъда логопед и да се боря за моята кауза. А каква е моята кауза ?
Моята кауза е да се грижа за децата, да им дам най-доброто на, което съм способна без да очаквам нещо в замяна. Да им дам глас да се изразяват. Много бих искала да им дам знания, смях, сила. Искам да им кажа, че да си добър това е най-трудно, но пък най-безценно в този ужасно тъжен свят.
Посявам в тях съмнението, че нещата могат да се случат и по честния начин, колкото и да е трудно. Докосвам тяхното любопитство с вълшебна пръчка и го засилвам. Винаги е добре да си умен! Да бъдеш умен, силен и добър. Това е комбинацията , която ще им помогне да се справят. Има хора, които са много умни, но в тях надделява лошото. Да разграничаваш лошо и добро, избирайки все пак лошото, защото всъщност си . безсилен. Много бих искала един ден моите деца да бъдат осъзнати хора.
Силните хора са добри, умни и уверени в себе си ! Те знаят совята стойност . Много бих искала моите деца един ден като пораснат да знаят своята стойност и да бъдат от отбора на добрите. Имаме ужасна нужда от доброто . И ще оставя отпечатък върху всяко дете , с което съм работила. Може и по друг начин. Пътят на доброто, колкото и да е неизгодно и болезнено трудно. Това е правилния път и ще си заслужава , защото днешните деца са бъдещото поколение.