Фина моторика и яслена възраст

Когато говорим за развитието на детето в яслена възраст( 1-3) години , често си представяме първите думи, игрите с връстници или адаптацията към нова, толатално различна среда.  

Но фината моторика играе ключова роля, тъй като включва онези малки, но изключително фини движения на пръстите на ръцете, чрез които детето постепенно се учи да опознава света , да бъде по-самостоятелно, подготвяйки почвата за по-сложните умения, които ще усвои на по-късен етап. 

Какво е фина моторика ? 

Фината моторика обхваща движения, изискващи прецизност и координация- като хващане на лъжица, прелистване на страници, строене на куличка, както и нанизване на мъниста. Макар да изглеждат като малки движения, именно те изграждат връзката между движение, мислене и език. 

В периода между една и три години детето преминава през големи промени. То вече те само изследва света с цялото си тяло, но започва да използва ръцете си все по-умело. Можем да наблюдаваме: 

- около 12-18 месеца- детето се учи да хваща играчки с палеца и показалеца, поставя кубче едно върху друго, както и да прелиства различни страници от меки книжки; 

-около 18-24 месеца- опитва да рисува линии, подрежда няколко кубчета едно върху друго, държи малки и удобни лъжици за целта, храни се с помощ от възрастен; 

-около 24-36 месеца- нанизва мъниста, сглобява пъзели от една части или две, отваря и затваря детски кутии, започва да се облича с помощ от близки. 

Игри и занимания  у дома :

Фината моторика се развива чрез игри най-вече у дома. Родителите биха могли да насърчават детето със следните занимания: 

- Нанизване на големи мъниста, както и макарони върху връвчица; 

-игри с подходящ пластелин- мачкане, леко откъсване и оформяне на топчета;

- първи опити за стимулиране на правилен захват на молива, оцветяване чрез малки кръгчета ;

-щипки за пране, копчета и ципове, но задължително с надзор. 

Кога да се консултираме със специалист ?

Всяко дете се развива със собствено темпо, но има сигнали, които не бива да се пренебрегват. Добре е да се потърси специалист, когато : 

-Детето не проявява интерес към средата около него ;

-Не хваща предмети;

-Избягва игри, изискващи използване на ръце;

-Наблюдава се значителна разлика между двете ръчички. Използва само една за сметка на другата. 

Всяко копче, всяко кубче, всяко докосване е огромна стъпка към самостоятелност, опознаване, увереност и бъдещо учене. 

Най-важното за родителите е да подкрепят детето с търпение, игра и радост- защото именно в тези малки мигове се крие голямото развитие.